Смесеното (равностойно) родителство в Германия: възможно ли е при малки деца?
След раздялата или развода на родителите, един от най-често дискутираните въпроси е как ще бъде организирано отглеждането на общото дете. Наред с традиционния режим, при който детето живее основно при единия родител и поддържа контакт с другия, съществува и така нареченото смесено или „равностойно“ родителство (Wechselmodell).
При този модел детето живее приблизително половината от времето при единия родител, и половината – при другия, като двамата родители участват равностойно в грижата за него.
Макар този модел да изглежда идеален на пръв поглед, германското право и съдебна практика поставят ясни граници пред неговото прилагане, особено когато става въпрос за бебета и малки деца.
⚖️ Водещият принцип: Добруването на детето (Kindeswohl)
Най-важният правен принцип при всяко решение относно грижата за детето в Германия е детското благополучие (Kindeswohl). Това важи както за класическия режим на родителски контакти, така и за смесения модел.
Съгласно съдебната практика, включително на Федералния върховен съд (BGH), смесеното родителство може да се приложи само ако то отговаря на най-добрия интерес на детето. То не е автоматично право на родителите.
👶 Смесено родителство при малки деца – какво казва науката?
Множество психологически и педагогически изследвания предупреждават, че прилагането на смесено родителство при деца под 5 години може да бъде вредно за тяхното развитие.
Например, форензичният експерт д-р Залцгебер (Salzgeber), в публикация в специализираното издание Neue Zeitschrift für Familienrecht (NZFam), подчертава:
“Смесеното родителство може да се прилага само когато грижите са обезпечени и в двата дома, социалните връзки на детето се запазват, и детето не е твърде малко.”
Според изследванията, деца под 4-5 години изпитват силен стрес при честото преминаване между два дома, особено ако липсва ясно изразена основна фигура на привързаност. При такива деца, дори кратки раздяли с основния родител (напр. майката) могат да предизвикат психосоматични симптоми, агресия, безпокойство и регресивно поведение.
Други проучвания показват, че:
- Смесеното родителство почти не се практикува при деца под 6 години;
- Най-често се прилага при деца между 6 и 10 години, когато те вече имат стабилна привързаност към двамата родители и могат по-лесно да се адаптират към две различни среди;
- С напредване на възрастта, децата сами често се отказват от този модел, особено когато влизат в пубертета и нуждата от стабилна социална среда (приятели, училище) надделява.
🏡 Практически ограничения на смесеното родителство
➤ Условия за прилагане
За да бъде смесеното родителство възможно, трябва да са изпълнени следните условия:
- Детето да е достатъчно голямо – по правило над 5-6 години;
- Да има силна и устойчива връзка с двамата родители;
- Родителите да живеят на сравнително близко разстояние един от друг, така че детето да може да посещава безпроблемно детска градина или училище и от двата дома;
- Родителите да комуникират добре и да могат да координират грижите и решенията относно детето;
- И двамата родители да разполагат с адекватна жилищна и битова среда, включително самостоятелна стая за детето.
В противен случай, съдът ще откаже прилагането на смесеното родителство, дори по искане на единия родител.
🚫 Кога съдът отказва смесеното родителство?
Федералният съд в решението си от 01.02.2017 г. – XII ZB 601/15 ясно подчертава, че този модел поставя по-високи изисквания към детето и родителите и не е подходящ, ако:
- Родителите са в конфликт или не могат да комуникират конструктивно;
- Детето е твърде малко;
- Няма жилищни условия за спокойно отглеждане в дома на единия родител (напр. липса на самостоятелна стая за детето);
- Географската отдалеченост до училище или детска градина предполага рано ставане и дълги пътувания, които биха повишили нивата на стрес у детето.
📝 Заключение: Смесено родителство – не за всяко дете
Макар на теория да звучи като справедливо решение, смесеното родителство не е универсално приложимо, особено когато става дума за малки деца. Психологическите изследвания, съдебната практика и германското семейно право са единодушни: детето не бива да бъде превърнато в “пътуващ куфар” между двама враждуващи родители.
Затова при наличие на спор, съдът винаги ще се ръководи от интереса на детето, а не от желанията на родителите. Ако смесеният модел не е в полза на детето, той се изключва и родителят, който не живее с детето, дължи издръжка (Kindesunterhalt).
Автор:
Адв. Кирил Ставрев, Берлин