Работно време

Правилото е, че по немското законодателство работният ден на служителите не трябва да надвишава осем часа, т.е. в Германия важи по закон като правило осемчасовия работен ден.

Ежедневното работно време може да бъде удължено от работодателя до десет часа, ако средното работно време от осем часа на ден не е надвишено в работни дни в рамките на шест календарни месеца или в рамките на 24 седмици.

Ако например утре работодателя иска от вас да работите 10 часа вместо 8, то той в рамките на 6 месеца (или 24 седмици) трябва да ви намали някой работен ден с тези 2 часа, които са изработени в повече, така че като се погледне цялостното работно време за тези 6 месеца, то да отговаря на средно 8 часа на ден.

Почивки, например за обяд, не се броят като работно време.

Например започвате във фирмата в 9:00 ч. и оставате там до вечерта в 17:45 ч. Ако сте имали обедна почивка 45 минути, то работното Ви време е било 8 часа и изискванията на закона са спазени.

Също така, времето за път от вкъщи до работното място и обратно не се смята за работно време.

Работата в неделя за повечето професии е забранена, но има браншове, при които се допуска изключение и работата в неделя се позволява.

Служителите трябва да имат непрекъснат период за отдих и почивка от поне единадесет часа.

Например, ако сте свършили работа в 23 часа, то на следващия ден може да почнете най-рано в 10 часа, защото между свършване на работа и почване на следващия ден трябва да има най-малко 11 часа.

В някои браншове този период е съкратен на 10 часа, например:

в болници и други лечебни заведения

в ресторанти и хотели

в транспортни компании,

В радиото и телевизията, както и

в селското стопанство и животновъдството.

При определени обстоятелства в болниците може да се съкрати времето за отдих още повече.

 

Почивки

Колко дълги трябва да за почивките, е определено чрез закон.

Ако работите не повече от 6 часа на ден, работодателя не е длъжен да ви дава почивки.

Ако работите повече от шест часа и най-много девет часа, трябва да имате поне една почивка, която да е поне 30 минути.

Ако работите повече от девет часа, имате право на поне една почивка, която да е най-малко 45 минути.

Допустимо е да се разделят почивките от общо 30 или 45 минути на по-малки почивки, като всяка една от тези по-малки почивки трябва да е поне 15 минути.

Как се заплаща извънреден труд?

На първо място, трябва да проверите личните си трудови договори, за да видите дали съдържат изрични клаузи.

По принцип важи следното: извънредният труд винаги се заплаща в пари!

Извънредни часове могат да се компенсират обаче и под формата на свободно време, ако самите служители са съгласни с това. И обратното, т.е. не можете да изисквате от работодателя си положеният извънреден труд да бъде компенсиран в свободно време вместо с обичайното заплащане.

Ако в трудовия ви договор се съдържа клауза, според която положеният извънреден труд или дори част от него вече се компенсира с фиксираното възнаграждение, т.е. работодателя не плаща допълнително, вероятно си струва да проверим този договор, защото дори и при такава уговорка важат законовите разпоредби. Често в действителност тези разпоредби са невалидни, защото не са формулирани ясно или прозрачно, или пък са в ущърб на работника. Разбира се, ние сме на разположение за съвет и подкрепа.

И още веднъж, обърнете внимание, защото ако извънредният труд се изплаща в пари, за него се прилага договореното в договора почасово заплащане. А право на допълнително, т.е. по-високо заплащане на извънреден труд имате само ако това е предвидено в трудовия ви договор, в споразумението с предприятието или в колективния трудов договор (т.нар. тарифен договор).