На колко дни отпуск имате право?

Законната минимална продължителност на отпуската е 24 работни дни в съответствие с § 3 BUrlG (това е немския закон за отпуските).

Работните дни са всички дни, които не са неделя или официални празници, т.е. обикновено шестте дни от понеделник до събота.

За служителите, които работят по-малко от шест дни в седмицата, се дават по-малко отпуск. Например, тези, които работят пет дни в седмицата, имат право на 20 работни дни отпуск. А тези, които работят само четири дни в седмицата, имат право на 16 работни дни отпуск.

Закона BUrlG предвижда, че придобивате право на „пълнен“ отпуск от четири седмици след като сте работили при даден работодател повече от 6 месеца (§ 4 BUrlG).

Преди да са минали 6те месеца не можете да поискате „пълния“ отпуск, който Ви се полага за годината.  Имате обаче право на частичен отпуск, който за всеки изработен месец е една дванайсета от годишния ви отпуск. Т.е. ако не сте навършил 6 месеца при работодателя, но искате да си вземете отпуск, по принцип имате право, но не на пълния отпуск за цялата година, за само за една част, която се равнява на изработените от Вас до тогава месеци.

 

На колко отпуск имате право, ако напуснете работата преди да изминат шест месеца?

Ако напуснете трудовото правоотношение преди да е изтекъл периодът от 6 месеца, Вие  имате право на дванадесета част от годишната отпуск за всеки пълен месец на заетост в съответствие с раздел 5, параграф 1, буква б) BUrlG.

ПРИМЕР: Ако напуснете новия си работодател само след четири месеца работа, имате право на седем работни дни отпуск, ако работите на пълен работен ден (40 часа, петдневна седмица). За всеки пълен месец работа можете да поискате дванадесета част от 20-днения годишен отпуск, т.е. за четири месеца или закръглени (раздел 5 (2) BUrlG) седем почивни дни. (1,66 почивни дни на месец x 4 месеца = 6,66 почивни дни, закръглени 7 дни почивни).

Ако не си получите полагаемия отпуск преди да напуснете, имате право, почивните дни да Ви бъдат заплатени (така наречения Урлаубсабгелтунг – Urlaubsabgeltung).

Следвайки горния пример: Ако служителя, който напуска след 4 месеца, не е взимал отпуск през този период, то той може да поиска, полагаемите за периода 7 почивни дни да му бъдат заплатени .

 

Работниците имат ли право на отпуск в желаното от тях време?

Според раздел 7, параграф 1 BUrlG, желанията за отпуск на служителя „трябва да се вземат предвид“ при определяне на времето за отпуск, освен ако има спешни проблеми или молби за отпуск на други служители и те заслужават приоритет.

ПРИМЕР: Ако Вие искате да си вземете отпуска през месец юли, то работодателя е обърне внимание на Вашето желание. Обаче ако по спешни причини Вие сте необходим през този период, или ако прекалено много служители искат отпуск през същия период и те са с приоритет (например имат малки деца и точно тогава е ваканцията, така че иначе няма да имат възможност да заминат някъде с децата си), тогава работодателя има право да Ви откаже и да ви предложи друг период за отпуск (например през август).

 

Какво да направите, ако се разболеете, докато сте в отпуск?

Ако се разболеете по време на отпуск, дните на неработоспособност, доказани с лекарски атест, не се отчитат за годишната отпуск съгласно § 9 BUrlG. Причината за това е, че почивната цел не може да бъде постигната, ако служителят през това време е болен.

На практика това означава, че ако се разболеете по време на отпуск, трябва незабавно да отидете на лекар, и да съобщите заболяването на работодателя. Заедно със съобщението е най-добре да изпратите на работодателя медицинско свидетелство за неработоспособност („отпуск по болест“).

 

Може ли да изгубите правото на отпуск?

Краткия отговор е – Да, при определени обстоятелства.

Според закона BUrlG, правото на отпуск за дадена година се губи, ако служителят не го поиска през текущата календарна година (= най-късно до 31 декември). Прехвърлянето на отпуската от дадена година за  първите три месеца на следващата година, т.е. до 31. март (“период на трансфер”), е изключение, което е възможно само при строги законови условия.

Такива условия на например увеличено натоварване в края на годината или болест на служителя, заради която той не може да си вземе отпуска.

Обаче: Европейския Върховен Съд тълкува закона в полза на служителите. Според неговото тълкуване, (минималното) право на отпуск на служителите може да отпадне само при много строги условия и работодателят трябва да докаже, че е изпълнил надлежно задълженията си в тази насока.

Правото на отпускът, което е съществувало преди да настъпи отпуск по майчинство и родителски отпуск, не се губи от майката, а може да бъде взето и след завръщане на работа.

Особеност при болест:

По принцип правото на отпуск се запазва, ако служителите не са могли да ползват отпуска си поради неработоспособност до края на периода.

Тъй като годишният отпуск на служителите, които са неработоспособни в продължение на няколко години, би се увеличил неимоверно много, Съдът на ЕС, а впоследствие и немския Върховен Съд по Трудово Право, наложиха ограничение. В съответствие с това ограничение се приема, че правото на отпуск изтича най-късно след 15 месеца.