Често Задавани Въпроси:
Може ли български граждани, сключили граждански брак на територията на република България, да подадат молба за развод пред съдилищата в Германия?
В някои случаи може.
В Член 3 от РЕГЛАМЕНТА (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 общата компетентност на съдилищата в Европейския Съюз се определя по следния начин:
- Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка,
а) на чиято територия:
—съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
—съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или
—ответникът има обичайно местопребиваване, или
—в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или
—ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
—ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там;
б) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“.
С други думи: достатъчно е, едно от тези условия да е изпълнено, за да е компетентен даден съд.
Ако например съпрузите са български граждани, но те имат обичайно местопребиваване в Германия, т.е.: и двамата живеят в Германия, то те могат да се разведат в Германия.
Също така, ако съпрузите са български граждани, но само един от тях живее в Германия, те могат да се разведат в Германия, ако са имали последното обичайно местопребиваване в Германия, т.е. ако двамата преди напускането на единия съпруг са живеели в Германия.
Кои са условията за развод по немско право?
Съпрузите трябва да са живеели най-малко една година разделени, като при определени обстоятелства може и в едно и също жилище да са живеели в раздяла.
Брака трябва да бъде доказано непоправимо разстроен, като е достатъчно, един от двамата съпрузи твърдо да няма намерение да възстанови брака, например защото живее с друг партньор.
Ако и двамата съпрузи искат развод и са съгласни, че няма реалистичен шанс брака да бъде възстановен, то съда приема за доказано, че брака е в непоправимо разстройство.
Няма значение, по чия вина е настъпило това непоправимо разстройство на брака.
Ако обаче единия съпруг иска брака да продължи и другия съпруг не успее да докаже, че брака е непоправимо разрушен, то трябва да минат 3 годили в раздяла, за да може съда да даде развод. Защото след 3 години раздяла, дори един от съпрузите да иска този брака да продължи, по закон се смята, че брака е в непоправимо разстройство.
В някой случай, например при тежък тормоз или побой от страна на съпруг, брака може да бъде разведен и без да е минала една година раздяла.
Задължително молбата за развод трябва да бъде изготвена, подписана и внесена в съда от адвокат, но
- ако съпрузите искат развод по взаимно съгласие (на немски: “einvernehmliche Scheidung”) и
- всички въпроси са уредени между тях без да има спор,
е достатъчно, само ищеца да бъде представляван от адвокат, а съпруга-ответник да не наеме адвокат и съпрузите да си разделят разноските по адвоката и по делото. По този начин развода излиза доста по-изгоден.
Нека сега разгледаме отделните процедури по-подробно:
Разводът е правен процес, който урежда прекратяването на брака съгласно германското право. Възможно е да се прилагат различни условия и процедури в зависимост от това дали разводът е подаден по взаимно съгласие, по съдебен ред или като развод по спешност. Основните условия и спецификите на тези три вида развод са обяснени по-долу:
- развод по взаимно съгласие:
Разводът по взаимно съгласие, наричан още “развод по взаимно съгласие”, е най-безпроблемният начин за прекратяване на брака в Германия. В този случай и двамата съпрузи са съгласни, че бракът не следва да продължи. Основните предпоставки за развод по взаимно съгласие са:
Период на раздяла: Преди да подаде молба за развод, двойката трябва да живее отделно поне една година. Този период на раздяла може да бъде съкратен в извънредни случаи, ако продължаването на брака е неприемливо за един от партньорите.
Живеенето отделно би могло да протече и в един и същи апартамент. Но то е особено изключение и се разглежда критично от съдилищата. Съпрузите трябва да докажат, че действително живеят отделно и че вече не съществува съпружеска връзка. Ако тези изисквания не са изпълнени или има съмнения, годината на раздяла не може да бъде призната и разводът може да не бъде постановен.
Ако през годината на раздяла съпрузите отново се помирят и заживеят заедно, годината на раздяла в много случаи се прекъсва. Това означава, че времето, през което те са живели заедно и са се помирили, вече не се включва в изчисляването на годината на раздяла. Ако след това се разделят отново, те трябва да започнат отначало годината на раздяла.
Важно е да се подчертае, че точното въздействие на помирението върху годината на раздяла може да варира в зависимост от случая и често трябва да бъде решено от съда. Препоръчително е в случай на помирение по време на годината на раздяла да се потърси правен съвет от адвокат, за да се разберат конкретните последици и да се подходи съответно към процедурата по развод.
Молбата за развод трябва да съдържа информация за датата и мястото на сключване на брака, за гражданството на съпрузите, датата на раждане на ищеца, неговата професия и месечния му нетен доход. Освен това трябва да бъде посочена информация за ответницата, нейната дата на раждане, професията ѝ и настоящото ѝ професионално положение. Също така в молбата за развод се посочват съвместните непълнолетни деца с техните имена и рождени дати.
Към молбата за развод трябва да бъдат приложение копие то удостоверението за сключване на граждански брак както и копия от актовете за раждане на малолетните деца. Ако документите не са на немски език, трябва да се прибавят заверени преводи от заклет (в Германия) преводач.
Препоръчва се лицата, които желаят да се разведат по взаимно съгласие, да изготвят споразумение за уреждане на спора, преди да подадат молба за развод. В това споразумение се посочват последиците от развода и начинът на тяхното уреждане. Съпрузите се споразумяват как ще бъдат уредени въпроси като издръжката, грижите за децата или изравняването на пенсиите след развода, като последното трябва да бъде заверено от немски нотариус.
Без такова споразумение семейният съд по правило трябва да уреди служебно изравняването на пенсиите, което може значително да забави развода. В споразумението съпрузите могат да изключат изравняването на пенсиите или да го уредят индивидуално.
Следователно в най-добрия случай страните се споразумяват, че и двамата искат да подадат молба за развод, и се договарят по всички свързани с това последващи въпроси. При възможност страните сключват споразумение за уреждане на спора за развод. След това е достатъчно само единият от съпрузите чрез упълномощен от него адвокат да подаде молба за развод.
2. спорен развод по съдебен ред
Спорен развод, известен също като „развод по молба“ или „развод по съдебен ред“, е налице, когато единият от съпрузите желае да се разведе, а другият партньор има намерение да продължи бракът. Основните предпоставки за спорния развод са:
а) Принцип на разстройството на брака: За да се разведе един брак по съдебен ред, бракът трябва да се счита за “разстроен”, т.е. да се докаже, че отношенията между съпрузите са се разпаднали и че възстановяването на брачната общност вече не е осъществимо.
б) Подаване на молба: Съпругът, който иска развод по съдебен ред, трябва чрез адвокат да подаде съответната молба за развод в съда.
в) Изясняване на спорните въпроси: Съдът ще вземе решение по онези спорни въпроси, като например издръжка, разделяне на имуществото и попечителство, ако страните не са успели да постигнат извънсъдебно споразумение.
- развод в тежко положение
Развод поради тежки условия е специална форма на оспорван развод и се използва, когато продължаването на брака е неприемливо за единия съпруг по основателни причини. Изискванията за развод при тежки условия включват:
а) Основания, свързани с тежки условия: Трябва да са налице сериозни причини, които правят съвместния живот непоносим, като например домашно насилие, груби обиди или психически тормоз.
б) Доказателство за наличието на тежки условия: Ищецът трябва да може да докаже убедително причините за тежките условия в съда, тъй като съдът ще ги разследва.
в) Възможно е да се стигне до развод при тежки условия, без да се изчаква годината на раздяла.
По правило обаче партньорите трябва да са разделени физически към момента на подаване на молбата за развод.
Както и при всеки друг развод, бракът трябва да се е разпаднал. Следователно не трябва да се очаква възстановяване на съвместното съжителство.
Кои въпроси трябва да се разрешат заедно с развода?
Ако съпрузите по слените въпроси не са постигнали съгласие, което да е валидно по немското законодателство, то тези въпроси същата така трябва да се решат съдебно:
Как да се разпредели покъщнината между съпрузите и кой да има правото да ползва жилището (ако са живеели в едно жилище)
Има ли съпругата право на издръжка и ако да, в какъв период и в какъв размер
Издръжка на децата
Правото на бащата, да общува с децата и да участва във важни решения, които ги касаят
Раздяла на придобитото по време на брака имущество, но и също така на общи дългове (например банкови кредити)
Уравновесяване на взаимни права на пенсия (на немски: Versorgungsausgleich)
Колко струва извънсъдебно представителство чрез адвокат, ако искам издръжка?
Законовите възнаграждения за извънсъдебно представителство се определят въз основа на т.нар. стойност на целта, т.е. предмета на адвокатската работа. По дело за издръжка например това е 12 пъти месечната сума на претендираната издръжка плюс просрочените задължения. Хонорарът се изчислява съгласно таблицата за хонорарите въз основа на така определената сума.
Пример:
Съпругата иска текуща издръжка при раздяла в размер на 1 000,00 EUR на месец плюс натрупани просрочени задължения в размер на 3 000,00 EUR.
Стойността на спорния въпрос тогава възлиза на 1 000,00 EUR х 12 месеца + 3000,00 EUR, т.е. общо 15 000,00 EUR.
В резултат на това се получава т.нар. “Geschäftsgebühr”, която по правило е 1,3.
В конкретния примерен случай това води до следните такси:
Стойност на делото: 15 000,00 EUR
1.3 такса “Geschäftsgebühr” съгласно № 2300 VV RVG 933,40 €
Еднократна сума за разходи съгласно № 7002 VV RVG 20,00 €
19 % данък върху добавената стойност съгласно № 7008 VV RVG 181,15 €
Обща сума 1.134,55 €