Ако предпочитате, да гледате и слушате текста на тази статия, тук ще намерите първата част относно процедурата по несъстоятелност в Германия
А тук ще намерите втората част: Често Задавани Въпроси – за Кредитори от Втори Ред
Ако Вие или Вашата фирма сте сключил договор, било то писмено или устно, с немска фирма, която е изпаднала в несъстоятелност и не е в състояние да заплати дължимата на Вас сума, тази информация ще ви бъде, надявам се, полезна, защото тук ще ви запозная с основите на немското право по несъстоятелност.
Правото по несъстоятелност в Германия е изключително сложно, най-вече защото има най-различни процедури, които се прилагат в различни случаи и протичат по различен начин с различни резултати за кредиторите – в някои случаи по- добри, а в други по-лоши.
В някои случаи на фирмата, която се намира в несъстоятелност, се дава право сама, т.е. чрез нейния управител, да извърви процедурата, и синдика се явява само като един вид контролен орган, който упражнявам надзор, но не движи нещата.
В други случаи се провежда нещо като предварителна процедура – чадър – така че да не се стига до несъстоятелност.
Но в повечето случаи компетентен съд назначава синдик, който работи само в тази област и по образование е най-често юрист, и който първоначално преценява състоянието на фирмата-длъжник, след което решава, дали ще е по-разумно дейността на фирмата да бъде продължена, дали фирмата да бъде продадена като цяло или дали да бъде продаденa на части.
Понеже подробно описание на всички тези процедури би отнело най-вероятно няколко стотин страници, тук ще ви изложа само принципите на най-разпространената процедура, в която назначен от съда синдик поема цялостният контрол върху финансово затруднената фирма-длъжник, която обикновено е търговско дружество от тип ООД или АД, и той решава как оттук нататък да се постъпи с нейните активи и съответно как да бъдат заплатени кредиторите на тази фирма.
В немското право има два вида кредитори, тези от първи ред (на немски: „Massegläubiger“) и тези от втори ред (на немски: „Insolvenzgläubiger“), като първите се ползват с определени привилегии в такъв смисъл, че те могат относно своите вземания да се обърнат директно към синдика и да искат изпълнения, т.е. плащане, без да трябва да участват в обичайната и предвидената за втория ред кредитори процедура.
Според правилото, тези кредитори синдика е длъжен да задоволи на 100%, тоест да им изплати напълно дължимата сума, и само ако се докаже, че във фирмата-длъжник няма необходимите средства, или че те не могат да бъдат набавени чрез разпродажби, за да се заплати на всички кредитори пълнят размер, само тогава тези кредитори получават някакъв процент от своите вземания.
Например: ако фирмата-длъжник има 10 кредитора от първи ред и всеки един от тях има да получава 1000 евро, т.е. фирмата им дължи общо 10.000 евро, но фирмата-длъжник разполага само с 9.000 евро, то на всеки един от кредиторите синдика е длъжен да плати 90%, съответно 900 евро. 100 евро всеки един от тях губи в такъв случай.
При тези кредитори обикновено става въпрос за кредитори, които са се сдобили с вземанията срещу фирмата- длъжник през периода, през който синдика е упражнявал контрол и е можел да избегне съответните вземания, или когато самият синдик е причината да възникнат тези вземания, например: той е сключил договор за покупка на стоки или е назначил нови служители, след като вече процедурата по несъстоятелност е била открита и той е бил назначен за синдик.
Ако Вие се числите към тази група кредитори, в много случаи имате шансове да реализирате или 100% от Вашето вземане, или поне доста по-висок процент от този процент, който обикновено реализират втория ред кредитори (повече по този въпрос след малко).
Вторият ред кредитори са онези, които са сключили договора с фирмата-длъжник още преди тази фирма да обяви несъстоятелност.
Ако тези кредитори от своя страна са изпълнили своите задължения по договора преди да се открие процедурата по несъстоятелност, то те стават кедитор от втори ред и тяхното вземане най- вероятно няма да бъде заплатено на 100%.
Например: немско ООД сключва договор на 23. май 2023 г. с българска фирма, като купува от нея 1000 ризи. Българската фирма ги доставя на 1. юни, но немската фирма, още преди да плати цената за доставените ризи, на 7. юни обявява несъстоятелност, защото не е в състояние да плати всичките си задължения.
В този пример българската фирма-продавач е сключила договора и изпълнила своите задължения преди немската фирма да обяви несъстоятелност. Вземането на българската фирма за заплащане на 1000те ризи, както следва според договора, е вземане на кредитор от втори ред, който е без привилегии – за разлика от вземанията на кредиторите от първия ред.
Кредиторите от втория ред ще трябва да опишат своето вземане, да го заявят спрямо синдика писмено и при това да приложат документите за доказателство в рамките на процедурата по несъстоятелност. Това става след като тези кредитори получат съответно писмо от синдика.
След като заявят техните вземания, синдика ще провери, дали съответното вземане е основателно, и, като разултат от тази проверка, ще го признае или ще го оспори. Ако го оспори, тези кредитори имат право да обжалват и съответно да заведат дело срещу синдика за установяване, че вземането им е основателно.
Повече подробности относно процедурата при кредиторите от втори ред ще намерите във втората част на тази статия, която е със заглавие: “Често Задавани Въпроси от Кредитори от Втори Ред.”
Ако синдика не оспори тяхното вземане или пък те спечелят делото срещу синдика, то вземането се нанася от синдика в така наречената таблица, заедно с вземанията на всички други кредитори от този втори ред.
След това синдика събира вземанията на фирмата-длъжник, прави промени във фирмата (например уволнявайки част от персонала) или продава фирмата като цяло на инвеститор или на холдинг- дружество, или – ако прецени че по този начин ще могат да бъдат реализирани по-високи приходи – синдика продава отделните активи на фирмата на части, а не цялата фирма наведнъж.
След като синдика е събрал вземанията и е реализирал печалбите от разпродажбите, той е длъжен първо да покрие разходите свързани с производството по несъстоятелност, включително съдебни такси, както и
да заплати своите хонорари, след което изплаща дължимото на
кредиторите от първия ред и – каквото остане – се разпределя на
равни части като процент на кредиторите от втория ред.
Един пример: ако фирмата-длъжник има четири кредитора, при което на първия дължи 2000 евро, на втория 1000 евро, на третия 200 евро, а на четвъртия 100 евро, и става въпрос за кредитори от втория ред, то задълженията на фирмата към тези кредитори са общо 3300 евро.
Но ако в конкретния случай синдика след разпродажбите на активите на длъжника разполага само със средства в размер 1650 евро, т.е. само с половината от необходимите средства, то той изплаща на всеки един от кредиторите съответно половината от сумата, която фирмата-длъжник им дължи, т.е. на кредитор номер 1 се изплащат 1000 евро, на кредитор номер две се изплащат 500 евро, на кредитор номер 3 се изплащат 100 евро, и на последния кредитор се изплащат съответно 50 евро.
В такъв случай всеки кредитор получава еднакъв процент от сумата, която фирма-длъжник му дължи, като процента се определя от размера на наличните средства с които разполага синдика.
Проблема е, че тази процедура отнема много време, защото първо синдика трябва да установи, какво е финансовото положение на фирмата-длъжник и да инвентаризира активите на фирмата, както и да оцени всички налични активи, след което трябва да прецени, какви мерки да вземе за да подобри финансовото състояние на фирмата, и кога какви разпродажби да направи.
Същевременно минава време докато всички кредитори са си заявили вземанията и синдика е успял да ги провери, и докато са минали делата на тези кредитори, които са били на мнение, че синдика неоснователно е оспорил техните вземания.
Поради всички тези фактори процедурата по несъстоятелност от започване до окончателното изплащане на средствата към кредиторите отнема обикновено няколко години, в зависимост от големината на фирмата-длъжник, от обема и броя на вземанията, от броя на делата които се водят, през колко инстанции минават тези дела и така нататък.
В някои случаи при определени обстоятелства потърпевшата фирма-кредитор има право на обезщетение срещу управителя на фирмата-длъжник лично, което означава че в тези случаи управителя носи отговорност с цялото си лично имущество, например апартаменти, леки коли на негово име, лични банкови сметки и лични капиталовложения.
В немското право има и особености при обезпечени кредитори: в зависимост от договора и клаузите, най-вече тези относно обезпечения, вписани в договора, кредитора може да има право да изисква връщането на стоката, която е доставил, така че той да може да я продаде отново на друг купувач, и по този начин най-малкото да намали щетите си.
За съжаление кредиторите от втория ред в Германия в много случаи получават нисък процент, който е под 10%, а в някои случаи не се стига до никакво плащане, т.е. получават 0%, защото всичките налични средства са били използвани за плащания към кредитори от първия ред.
Понеже в бъдеще, според прогнозите на множество експерти, в Германия се очаква все повече фирми да изпадат в сериозни финансови затруднения и да не могат да заплатят поетите по договорите си задължения, ние съветваме Всички клиенти както и предприемачи, които имат търговски отношения с немски фирми, още по-старателно да проверяват финансовото състояние на тези немски фирми ползвайки възможно най-актуалната информация, както и в договорите си да включват необходимите клаузи и обезпечения, за да се предпазят и обезпечат в случаи на фалит.
Нашата кантора оказва правна помощ във всички етапи на този процес, които включват: проверка на немската фирма, изготвяне или проверка на договори и обезпечения, както и представителство и защита на Вашите интереси в рамките на производство по несъстоятелност.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ОТ КРЕДИТОРИ ОТ ВТОРИЯ РЕД
В продължение на повече от двадесет години професионален опит съм установил, че кредиторите от втория ред имат едни и същи проблеми и въпроси. Поради тази причина съм изложил най-важните въпроси и отговори за Вас.
Съдържание
- Трябва ли като кредитор да заявявам вземането си към таблицата за несъстоятелност?
- Какви са последиците за мен като кредитор, ако не заявя вземането си?
- До кога аз като кредитор трябва да заявя вземането си в таблицата по несъстоятелността?
- Как и при кого трябва да подам молбата за вписване на моето вземане в таблицата ?
- Като кредитор, колко време мога да искам заплащане на моето вземане, ако то не е включено в таблицата по несъстоятелността?
- При план за несъстоятелност с квота, мога ли да поискам квотата, въпреки че не съм участвал в производството по несъстоятелност?
- Какво се случва след като заявя своето вземане спрямо синдика?
- Какво да направя, ако вземането ми бъде оспорено?
Не. кредиторът не е длъжен да участва в производството по несъстоятелност и не е длъжен да заявява вземане в таблицата по несъстоятелността (вж. член 87 от InsO).
Няма да участвате в окончателното разпределение на средствата в рамките на редовното производство по несъстоятелност. Следователно няма да получите квота за изплащане на вземания по несъстоятелност. Съществува и опасност вземането Ви да бъде погасено по давност, тъй като давността не спира да тече без подаване на молба в таблицата по несъстоятелността. Съществува изключение в случай на план за несъстоятелност (вж. по-долу).
В закона не е определена крайна дата. Ако искате да получите квотата по несъстоятелността, вземането ви трябва да бъде предявено и проверено преди заключителното събрание.
Съгласно съдебната практика на Федералния върховен съд разглеждането и определянето на крайната дата не е достатъчно, за да получите квотата. Не можете да влияете върху това кога е крайната дата. Ето защо не се препоръчва, да чакате твърде дълго, дори ако някои производства по несъстоятелност отнемат 10 години или повече. Понякога нещата се случват много бързо, особено когато се прилага план за несъстоятелност, производството понякога отнема само три месеца. Но тогава има и една особеност – вж. въпрос 6.
Предявяването на вземане преди откриването на производството по несъстоятелност не е достатъчно.
Обикновено трябва да регистрирате вземането при синдика, но зависи от вида на процедурата. Лицето, към което трябва да се обърнете, е назовано в съдебната заповед с данните за контакт.
По правило ще получите и формуляр – при условие, че длъжникът не ви е „забравил“, и Вие с вашето вземане сте споменати в неговите книжа.
Не е необходимо да използвате формуляр, за да се регистрирате, но трябва да се регистрирате писмено.
Възможно е заявление на Вашето вземане по факс, чрез телеграма и електронна поща с квалифициран подпис или писмено заявление от адвокат чрез специалната електронна адвокатска пощенска кутия. Синдикът може да предостави възможност за регистрация чрез неговата информационна система за кредитори.
Също така може да наемете адвокат, който да регистрира вземането от Ваше име.
Важно е да имате предвид следното: Заявление отпратено към длъжника или към съда по несъстоятелността, вместо към синдика, е невалидно.
Относно съдържанието на Вашето заявление за вписване на Ваше вземане в таблицата важи следното: Трябва да посочите причината за вземането, например „договор за покупка от 9. април 2023 г.“ или „договор за наем от 9. април 2023 г. и произтичащите от това неплатени наеми от май до август 2023 г.“, както и сумата в евро.
Приложете също така съответните документи, които доказват вземането, например договори (за покупка, за наем), фактури, потвърждения за извършена доставка и.т.н.
Препоръчваме, да дадете поръчка на адвокат да извърши проверка относно оспорване на вземането, преди Вашето вземане да бъде писмено заявено спрямо синдика.
- Като кредитор, колко време мога да искам заплащане на моето вземане, ако то не е включено в таблицата по несъстоятелността?
По немско право не можете да искате заплащане на Вашето вземане през времето на текущо производство по несъстоятелност.
След приключване на процедурата по несъстоятелност можете да изискате от длъжника заплащане на вземането, освен ако през това време не е изтекла давността, ако юридическото лице не е вече заличено от търговския регистър (т.е. не съществува вече), или ако длъжника е физическо лице, което в следствие на процедурата е освободено от остатъчния дълг.
Внимание: Ако не подадете молба за откриване на процедура по несъстоятелност, давността на Вашето вземане продължава да тече. Обикновено давността изтича след три години. В случай на наличен план за несъстоятелност, който някой път се прилага в рамките на процедура по несъстоятелност, трябва да обърнете внимание на специалния давностен срок на раздел 259b InsO.
- При план за несъстоятелност с квота, мога ли да поискам квотата, въпреки че не съм участвал в производството по несъстоятелност?
Да. Тази възможност съществува само в случай на план за несъстоятелност. Освен това трябва да спазвате общия давностен срок, ако не си заявите писмено вземането, както и специалния срок от член 259b, параграф 1 от InsO, който е намален на една година.
Синдикът по несъстоятелността или попечителят ще прегледат регистрацията на вашето вземане. Тук става въпрос за едно предварително разглеждане, тъй като вземанията се разглеждат окончателно от магистрата в съдебното заседание („изпитно заседание“).
На практика обаче решаваща е проверката и преценката на синдика. Ако синдикът приеме Вашата регистрация на вземането, няма да получите информация, така че в този случай липсата на информация е добра новина. Само ако вземането ви бъде оспорвано от синдика, като оспорването може да бъде изцяло или частично, ще получите поща от съда с така нареченото таблично извлечение – това е лист, съдържащ процесуалните данни както и и вашите данни.
Ако наемете нашата кантора, ние можем да отправим запитване към синдика за да разберем от него, какво според него не е наред. Често отказът на синдика е само временен, като причините за това са най-вече липса на определени документи. В някои случаи пък се оказва, че синдикът всъщност не е имал достатъчно време за внимателна проверка. В други случаи е допусната грешка от страна на синдика. В някои много редки случаи самият длъжник или пък конкуриращ се кредитор са оспорили Вашето вземане.
След като получим съответната информация относно причините, можем да обмислим иск за установително решение срещу оспорващата страна с цел, Вашето вземане да бъде признато и вписано в таблицата, така че да участвате в разпределението на средствата към кредиторите.
Адвокат Кирил Ставрев, Берлин