Тези, които не плащат редовно наема и натрупат значителни дългове, са изложени на риск от прекратяване на наемния договор без предизвестие поради забавяне на плащането.
Съгласно германския Граждански кодекс наемодателят може да прекрати договора за наем без предизвестие, ако наемателят
- на две последователни дати изостане с повече от един месечен наем или
- просрочва сума, равна на двумесечния наем за по-дълъг период от време.
“Наем” означава основният наем (Grundmiete / Nettokaltmiete) плюс авансови плащания за допълнителни разходи (Nebenkostenvorauszahlungen) или фиксирани допълнителни разходи (Nebenkostenpauschale).
Не се стига до просрочване на плащанията, ако наемателят се възползва от законовото си право да намали наема и не плаща наема в пълен размер поради жилищни дефекти.
Същото важи и ако наемателят е отказал съгласието си за увеличаване на наема и не плаща в пълен размер новия изчислен от наемодателя наем.
Дори ако просрочените задължения за наем всъщност са натрупани за няколко месеца, наемателят все още може да се спаси от прекратяване на договора и от иск за изгонване от страна на наемодателя, по следния начин:
Ако той плати или ако социалната служба, към която се е обърнал, поеме просрочените задължения за наем, наемодателят вече няма да може да прекрати договора без предизвестие. А ако наемодателят вече е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, то става невалидно, ако наемът все пак е платен по този начин.
Дори ако искът за изгонване на наемателя от жилището вече е подаден в съда, наемателят все още има шанс, да избегне изгонването: той трябва да плати изцяло дължимия наем не по-късно от два месеца след връчването на исковата молба. Спази ли този срок, не може да бъде изгонен от жилището.
Същото се отнася и за случаите, когато службата за социално подпомагане се задължи да поеме и да изплати дължимия наем на наемодателя в рамките на този двумесечен срок.
Обаче: по този начин, т.е. като плати просрочения наем най-късно в рамките на два месеца след като е заведено дело срещу него, наемателят може да се спаси само веднъж на две години. Също така, в тези случаи дължимите наеми трябва да бъдат изплатени до последния цент.
Освен това наемателя може да поиска от съда отсрочка (Räumungsfrist), в повечето случаи около два месеца, в някои случаи до най-много една година, или – в някои случаи, например при опасност за здравето или за живота – освен това защита срещу принудително изпълнение (Vollstreckungsschutz).
В някои редки случаи, например ако има опасност от бездомност, наемателя може да иска временно настаняване в същото жилище за период от няколко месеца (Wiedereinweisung).
Но за да стане това, трябва да са изпълнени няколко условия:
- (вече бившият) наемател не е в състояние да получи ново жилище и
- администрацията може да избегне бездомността му, само като настани отново (бившия) наемател в предишния апартамент, и
- интересните на наемодателя не надделяват значително над тези на (бившия) наемател.
За тази цел, или ако имате въпроси, може да се свържете с нашата кантора тук: