Разпределение и ползване на движимото имущество при раздяла

Разпределение и ползване на движимото имущество (Hausrat) при раздяла по германското право

Една от важните теми, която често предизвиква напрежение при раздялата на съпрузи в Германия, е разпределението и временното ползване на движимото имущество в домакинството (Hausrat). Този въпрос става особено чувствителен по време на т.нар. година на раздяла (Trennungsjahr) – периодът, който предхожда развода и в който съпрузите вече не живеят съвместно.

Какво се случва с мебелите, уредите, семейната кола или други вещи от общото домакинство? Кой има право да ги използва и при какви условия? Отговор на тези въпроси дава § 1361а от Германския граждански кодекс (BGB), който урежда предварителното разпределение на домакинското имущество при разделно съжителство.

⚖️ Разграничение между временното и окончателното разпределение

Първо, е важно да се направи ясно разграничение между:

  • временното разпределение на вещите по време на Trennungsjahr, и
  • окончателното разпределение, което настъпва едва при развода.

В периода на раздяла не става дума за окончателно прехвърляне на собствеността върху предметите, а за временно уреждане на ползването им, с оглед на нуждите на страните и децата.

📘 Какво казва § 1361а BGB?

Според § 1361а BGB:

➤ Ал. 1: Вещи в индивидуална собственост

Всеки от съпрузите може да изиска обратно вещите, които му принадлежат лично, освен ако другият съпруг се нуждае от тях за водене на самостоятелно домакинство и предоставянето им би било справедливо според конкретните обстоятелства.

Тук се прилага принципът на “Billigkeit” – правна категория, която изисква оценка на справедливостта според житейските реалности. Например: ако майката остава да живее с децата, тя може да има право временно да ползва пералнята, хладилника или семейния автомобил, дори те да са в индивидуална собственост на бащата.

➤ Ал. 2: Съвместна собственост

Предметите, закупени по време на брака за общо ползване, се третират като съвместна собственост, докато не се докаже противното. Тези вещи се разпределят по справедливост между съпрузите. Съдът взема предвид:

  • кой съпруг е използвал вещта до момента,
  • кой от двамата ще има по-голяма нужда от нея след раздялата,
  • кой от родителите ще поеме грижите за децата,
  • имущественото и доходното състояние на страните.

🧾 Критерии за справедливост (Billigkeit)

Основните критерии, които съдът взема предвид при решаване на спорове за движимото имущество, включват:

  • Грижи за децата – на кой родител са поверени;
  • Използване – кой до момента е използвал съответната вещ и колко често;
  • Необходимост – кой има по-голяма нужда от нея в новото домакинство;
  • Икономическа ситуация – доходи, имущество, възможност за закупуване на нови вещи;
  • Личната собственост – кой е придобил вещта преди или по време на брака.

Ако съдът установи, че единият съпруг има по-голяма нужда, той може временно да получи правото да ползва вещта, дори ако не я притежава юридически. Правото на собственост обаче не се променя – това означава, че собственикът може да поиска връщането на вещта след края на периода на раздяла или при развода.

💶 Възможност за компенсация за ползване (Nutzungsvergütung)

Съгласно § 1361а ал. 3 BGB, съдът може да постанови задължение за плащане на компенсация за ползване на вещите, когато:

  • съпруг ползва вещ, която е изцяло собственост на другия съпруг, или
  • съпруг ползва съвместна вещ изключително.

Това обаче е дискреционно правомощие на съда – не се дължи автоматично. При преценката се вземат предвид:

  • пазарната стойност или наемната стойност на вещта,
  • актуалното икономическо състояние на страните,
  • продължителността на ползването.

🧩 Допълнителни бележки: Презумпции и доказване на собственост

Когато няма яснота кой притежава конкретен предмет, се прилага презумпцията от § 1568b II BGB, според която всички вещи, придобити по време на брака за общото домакинство, се считат за съвместна собственост, докато не бъде доказано друго.

✔ Заключение

Разпределението на домакинското имущество по време на раздялата не е въпрос само на формална собственост, а на реална необходимост, социална справедливост и грижа за доброто на децата. Германското право дава механизми за временно уреждане на тези въпроси, така че раздялата да не доведе до лишаване или напрежение в ежедневния живот.

Ако не може да се постигне съгласие, съдът по семейни дела разпределя вещите въз основа на конкретните обстоятелства, като балансира интересите на двете страни.

Автор:
Адв. Кирил Ставрев, Берлин