Правото на установяване на местоживеенето на детето (Aufenthaltsbestimmungsrecht) по германското право
Един от най-чувствителните и често обсъждани аспекти на родителските права след раздяла или развод е въпросът къде ще живее детето.
В германското семейно право този въпрос попада в обхвата на така нареченото „Aufenthaltsbestimmungsrecht“ – правото на установяване на местоживеенето на детето.
В настоящата статия ще разгледаме какво представлява това право, при какви условия може да бъде упражнявано самостоятелно от единия родител, и какви критерии следва съдът при решаване на спорове, свързани с местоживеенето на детето.
⚖️ Какво е Aufenthaltsbestimmungsrecht?
Според чл. 1631 от Германския граждански кодекс (BGB), правото на установяване на местоживеенето е съставна част от родителските права (Sorgerecht). То дава правото да се взема решение относно конкретното място, където детето ще живее.
Когато родителите упражняват съвместно родителство (Gemeinsames Sorgerecht), те по правило трябва да решават този въпрос заедно. Това означава, че нито един от тях не може самостоятелно да премести детето в друг град или държава без съгласието на другия родител.
🤝 Какво се случва при раздяла или развод?
Ако родителите живеят разделени или са разведени, но продължават да споделят родителските права, правото на определяне на местоживеенето продължава да се упражнява съвместно – освен ако не е постановено друго от съда.
Съществува обаче възможност това конкретно право да бъде отделено от останалите родителски права и прехвърлено на единия родител, когато между страните липсва съгласие относно местоживеенето на детето.
🏛 Какво се случва при спор?
Когато родителите не могат да се договорят, всеки от тях има право да подаде молба до съда по семейни дела (Familiengericht) с искане правото на определяне на местоживеенето да бъде възложено самостоятелно на него.
В спешни случаи това може да стане чрез ускорено производство (Eilverfahren) – например когато съществува непосредствена опасност за детето, но съдилищата допускат такива искания само при изключителни обстоятелства.
👩⚖️ Критерии за решение на съда
Съдът по семейни дела се ръководи изключително от интереса на детето (Kindeswohl). Всеки случай се разглежда индивидуално и се анализират всички релевантни обстоятелства, включително:
- Кой родител може да осигури по-стабилна и последователна среда;
- Какво би било въздействието на евентуална промяна на местоживеенето върху социалните контакти на детето – например приятели, училище, роднини;
- Възпитателната способност на всеки родител – кой от тях е по-ангажиран в ежедневието, кой подпомага учебния процес;
- Мнението на детето, което придобива по-голяма тежест с напредването на възрастта му и развитието на ментална зрялост;
- Потенциалните психо-социални последици от преместване или прекъсване на установената житейска рутина.
🧭 Какво означава самостоятелно упражняване на Aufenthaltsbestimmungsrecht?
Ако съдът предостави правото за определяне на местоживеенето само на единия родител, той ще може самостоятелно да взема решения, свързани с това къде ще живее детето, включително:
- Преместване в друг град или държава;
- Смяна на жилище или училище;
- Временно преместване (например по здравословни причини или семейни причини).
Важно е да се подчертае, че това решение не засяга останалите родителски права. Другият родител запазва правото си на лични контакти и участие в живота на детето, освен ако не е ограничено с отделно съдебно решение.
📅 Какво се случва с контактите с другия родител?
Прехвърлянето на правото на местоживеене не отменя правото на другия родител да поддържа контакт с детето. Въпреки това, при увеличаване на географското разстояние между родителите, интервалите между срещите обикновено се увеличават, а логистиката става по-сложна (пътувания, разходи и др.).
В някои случаи, родителите могат да сключат споразумение относно режима на свиждания, а при липса на съгласие – съдът може да постанови конкретен график.
✔ Заключение
Правото на установяване на местоживеенето на детето е ключов елемент от родителските права, особено при раздяла или развод. Макар и обичайно да се упражнява съвместно, то може да бъде делегирано на единия родител, ако обстоятелствата го изискват и ако това най-добре отговаря на интереса на детето.
Ако сте в подобна ситуация и не можете да постигнете съгласие с другия родител, препоръчително е да потърсите правна консултация, за да се защити не само Вашият интерес, но най-вече – благосъстоянието на детето.
Автор:
Адв. Кирил Ставрев, Берлин