Правото на издръжка за съпругата по време на разделния период (Trennungsjahr) в Германия
Раздялата между съпрузи е често срещано житейско събитие, което поражда множество правни въпроси. Един от най-важните и чувствителни аспекти, особено когато съществува финансова зависимост между страните, е правото на издръжка по време на т.нар. “година на разделяне” (Trennungsjahr). В германското семейно право този период играе съществена роля преди окончателното разводно производство.
В настоящата статия ще разгледаме при какви условия съпругата (или съпругът) има право на издръжка по време на разделен живот, както и ключови понятия като “Bedürftigkeit” (нуждаещ се) и “Leistungsfähigkeit” (възможност за плащане).
❖ Какво е “Trennungsjahr”?
Trennungsjahr представлява задължителен едногодишен период, през който съпрузите трябва да живеят разделено, преди да подадат молба за развод. Целта на този период е да се даде възможност за размисъл и евентуално помирение. Съпрузите могат да живеят в отделни жилища или, при определени условия, в едно жилище, но с ясно разграничение на личния и домакински живот.
Важно: Разделното съжителство не прекратява автоматично всички задължения между съпрузите – включително задължението за издръжка, ако са налице необходимите предпоставки.
❖ Право на издръжка по време на разделния период
Съгласно § 1361 от Германския граждански кодекс (BGB), съпруг, който не е в състояние сам да покрива нуждите си, може да поиска т.нар. Trennungsunterhalt – издръжка за периода на раздяла.
⚖️ Основните условия, за да се присъди такава издръжка, са два:
1. Bedürftigkeit – Нужда от финансова подкрепа
Това означава, че искащата издръжка страна (в случая – съпругата) не може самостоятелно да покрива разумните си разходи за живот. Тук се включват разходи за храна, жилище, здраве, облекло, транспорт и други основни нужди.
Ако съпругата работи, се разглежда дали доходите ѝ са достатъчни, за да покрият основния стандарт на живот, който е съществувал по време на брака. Ако не – може да има право на допълване чрез издръжка.
2. Leistungsfähigkeit – Способност на другия съпруг да плаща издръжка
От другата страна, съпругът (в повечето случаи – икономически по-силната страна), трябва да има финансова възможност да плаща издръжката, без това да го поставя под екзистенциалния минимум. Следователно, съдът ще направи преценка дали доходите на задълженото лице позволяват изплащане на издръжка, като се вземат предвид и неговите собствени нужди.
❖ Как се определя размерът на издръжката?
Размерът не е фиксиран със закон, а се определя в зависимост от конкретните обстоятелства:
- Доходи и разходи на двамата съпрузи;
- Преживян стандарт на живот по време на брака;
- Наличие на деца и задължения за тях;
- Способност на съпругата да започне (или възобнови) работа – т.нар. Erwerbsobliegenheit.
По правило се изчислява разлика в нетните доходи на съпрузите, като издръжката често възлиза на около 45% от разликата, след приспадане на определени разходи и удръжки.
❖ Има ли задължение за работа?
След раздялата, съпругата не е задължена незабавно да започне работа, особено ако е гледала деца или е икономически зависима по време на брака. С течение на времето обаче се очаква да положи усилия за намиране на доход, освен ако обстоятелствата (например здравословно състояние, отглеждане на малки деца) не го правят неразумно.
❖ Колко време се изплаща издръжката?
Издръжката по време на Trennungsjahr се дължи през целия период на раздялата до влизането в сила на развода. След развода, възможно е да бъде присъдена “издръжка след развода” (nachehelicher Unterhalt), но тя подлежи на допълнителни и по-строги условия.
➤ Selbstbehalt – Минималният запазен доход на платеца
Дори когато съпругът има по-високи доходи, той не е длъжен да изплаща издръжка, която би го оставила под т.нар. “Selbstbehalt” – законово признат минимум за лично препитание. Това е сумата, която всеки човек има право да задържи за покриване на собствените си основни нужди.
Към момента Selbstbehalt спрямо съпруг/а в рамките на издръжка по време на раздяла е приблизително 1.600 евро, ако съпруга работи, иначе 1.475 евро на месец (по данни към 2025 г.), но тази стойност може да се променя ежегодно. Ако доходите на задълженото лице са под този праг, то често няма правна възможност да бъде задължено да плаща издръжка – или задължението се намалява.
➤ Fiktive Einkünfte – Приходи, които би могъл да има задълженото лице
Съдът може да вземе предвид не само действителния доход на съпруга, но и “възможните доходи” (fiktive Einkünfte), които той би могъл да реализира, ако положи разумни усилия за трудова заетост. Това означава, че:
-
Ако съпругът съзнателно работи по-малко от възможното или намалява доходите си умишлено,
-
Или ако отказва работа без уважителни причини,
… съдът може да прецени, че той умишлено намалява своята “Leistungsfähigkeit”, и да изчисли издръжката върху хипотетично възможния доход, а не върху реално декларирания.
Това е важно средство срещу опити за избягване на задължения чрез частично или фиктивно безработие.
🧾 Как се доказват доходите? Правото на информация (Auskunftsanspruch)
Много често в практиката един от съпрузите няма достъп до реалната финансова информация на другия, особено при липса на общо домакинство. Германското семейно право предоставя в такива случаи т.нар. “Auskunftsanspruch” – право на информация относно доходите и финансовото състояние на другия съпруг.
Съгласно § 1605 от BGB, всеки съпруг, който има право да иска издръжка, може да изиска от другия подробна информация относно:
-
нетните месечни доходи,
-
премии, бонуси, социални добавки,
-
странични доходи (вкл. наеми, дивиденти и др.),
-
имущество, банкови сметки, спестявания,
Информацията трябва да бъде представена писмено, изчерпателно и със съответните документи (например фишове за заплати, данъчни декларации, банкови извлечения и др.).
При отказ за предоставяне на информация, съдът може да издаде разпореждане и да задължи лицето да разкрие необходимите данни, като в краен случай може да се приложи и административна глоба.
✅ Примерна ситуация (актуализирана)
Г-жа Игнатова е омъжена за г-н Игнатов и не е работила през последните 5 години, грижейки се за децата. След раздялата през 2024 г., тя остава без доходи. Г-н Игнатов работи на пълен работен ден и има месечен нетен доход от 2 700 евро нето.
Г-жа Игнатова иска издръжка. Г-н Игнатов твърди, че не може да плаща. При проверка се установява, че неговият Selbstbehalt е 1 600 евро, така че той би могъл да плаща част от разликата. Ако се окаже, че умишлено е преминал на работа на ½ щат, съдът може да изчисли fiktive Einkünfte, съобразно пълен работен ден.
Съдът може да задължи г-н Игнатов да представи документи съгласно Auskunftsanspruch, включително банкови извлечения и договори.
📝 Заключение
Издръжката по време на Trennungsjahr е юридически регламентирано право, но не и безусловно. За да бъде признато, е необходимо:
-
съпругата да докаже нужда (Bedürftigkeit),
-
съпругът да има реална или потенциална способност да плаща (Leistungsfähigkeit и fiktive Einkünfte),
-
да се спази минималният жизнен стандарт (Selbstbehalt),
-
да се упражни правото на информация (Auskunftsanspruch), ако е необходимо.
Правната рамка защитава както икономически по-слабия съпруг, така и гарантира, че задължението за издръжка е балансирано и пропорционално.
Ако се намирате в подобна ситуация – било като лице, нуждаещо се от издръжка, или като лице, от което такава се иска – може да се консултирате с адвокат Кирил Ставрев, който да защити Вашите интереси и да изчисли реално дължимата сума.
Автор:
Адв. Кирил Ставрев, Берлин